Капитализмът е в криза. Падемията може да го промени завинаги – в полза на работещите и които са в най-голяма нужда.

COVID-19 сложи под лупа много от неравенствата в щатската икономика и общество. Милиони американци все още са без работа.

Жените и работещите от малцинствата бяха засегнати особено тежко. Много хора не могат да си позволят да плащат за детски грижи или технологиите, от които децата им имат нужда за дистанционно обучение, пише CNN Business.

И преди имаше неравенство, но вирусът хвърли нова светлина върху недостатъците на днешните икономически и социални системи, казва Пол Колие, преподавател по икономика и публична политика в Оксфордския университет.

От Световния икономически форум вече призоваха за „Голямото рестартиране“ на капитализма.

 

За днешното капиталистическо общество е емблематично групи от хора да изостават зад другите, а работата на политиците е да се опитат да поправят това.

Тоа не е първият случай, в който капитализмът е в криза. През 50-те години на миналия век – така наречената златна ера на САЩ, имаше опасения, че автоматизацията ще елиминира работни места и че хора ще пропадат през дупките на социалнатa мрежа за закрила на правителството (звучи ли познатo?).

А през 2008 г. корпоративната алчност беше разглеждана пoд микроскоп след финансовата криза.

В съвременната история само Голямата депресия е била по-унищожителна от COVID-19. Последиците от Голямата депресия — облекчение, възстановяване и най-вече реформи, може отново да бъдат необходими за създаването на по-добра икономика за в бъдеще, казва Лари Гликман, преподавател по американистика в университета Корнел.

Трудно ще бъде всички икономически проблеми на САЩ да бъдат заметени под килима отново, когато пандемията приключи.

Ето три начина, по които пандемията може да промени капитализма завинаги:

Нова социална мрежа за закрила

Пандемията разкри пропуските в социалната мрежа за закрила на САЩ. Тук излиза на преден план социалната държава вариант 2.0, която може да е по-съобразена с нуждите на работещите, казват експерти.

„Намираме се в етап, в който махалото се накланя към по-благосклонен поглед към това какво могат да правят правителствата,“ казва Гликман.

По-добре обмислените обезщетения за безработица, програми, които помагат на хората да се влеят отново в работната сила, както и по-достъпните жилища биха могли да помогнат за облекчаване на бремето от кризата за най-слабите членове на икономиката.

Милиони изгубиха работата си по време на пандемията, но редовните помощи за безработица често не са достатъчни за свързване на двата края, докато наемите изяждат голям дял от доходите в цялата страна. С продължаването на пандемията гладът също е все по-задълбочаващ се проблем.

Освен това работещи основно нископлатена работа са изложени на риск от заразяване с вируса на работното си място, в това число казина, месопреработвателни заводи и стокови складове.

Разходите за замяната на заплащането на тези работници няма да са ниски и вероятно ще означават, че данъците ще трябва да се вдигнат, като в същото време останат достатъчно ниски, за да не задушат бизнеса, смятат икономисти.

Глобализацията и автоматизацията предизвикват сектора на производството

Глобализацията върви ръка за ръка с капитализма. Тя промени начина, по който парите и хората се движат по света.

Голямо предизвикателство за политиците е да се справят с начина, по който това се отрази на работещите.

В днешния капитализъм парите, през повечето време, са считани за по-важни от работниците – ако местенето на работните места или използването на роботи пести пари, се прави.

За работници от грешната страна на тези тенденции нещата не са се подобрили и това засили неравенството, обяви председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл по-рано през годината. Пандемията даде нагледен пример за това, че роботите не се разболяват, за разлика от хората.

Социалното подпомагане не означава само парични помощи. То се простира и до образование и здравеопазване. В свят, в който машините все повече отнемат работата на хората, образованието на следващото поколение трябва да гарантира, че уменията отговарят на търсенето.

Повече задължения от когато и да било

Капитализмът не е само начин, по който една страна се отнася със своя народ и работещи, а и начин, по който се отнася с парите си.

COVID-19 доведе до по-големи държавни разходи от когато и да били, а бюджетните дефицити нарастват по цял свят. От Бюджетната служба към Конгреса прогнозират, че дефицитът по федералния бюджет на САЩ ще бъде 3.3 трлн. долара в края на годината, или над три пъти повече, в сравнение с 2019 г.

Дългът може би е една от най-забележителните характеристики на днешния капитализъм, казва Кристин Десан, преподавател по право в Харвардския университет.

В света след пандемията политиците или ще трябва да приемат да живеят с огромни задължения или да помислят за пълна промяна на настоящата система.

Вашият коментар

Вашият коментар